29 июн. 2020 г., 11:30

Прощално

806 5 13

ПРОЩАЛНО (DoubleD & dani21)

Няма място в сърцето ти черно!

Няма място за моя рефрен...

Гладна блудница бавно и скверно

обладава света ти студен.

 

От очите си червеи ръси

и прегръща те с мъртви ръце.

С устни дърпа косите ти къси,

а потта ти попива с лице.

 

От кафето ти шумно отпива

и превръща го в кално петно,

с дъх на плесен плътта ти пропива,

настанена в удобно кресло.

 

Изтъняла, душата ти вие,

като малко, ранено вълче

и зловонно в агония гние,

потреперва с крилца на врабче...

 

Там, в сърцето ти - тясна двуколка,

няма място за моя рефрен.

Жадна блудница с името Болка

обитава света ти студен...

 

DoubleD 

***

 

Нямам сили дори и да крия - 

потопено, сърцето си в лед.

Бродя денем из тъмна килия - 

мрачносив от покруси вертеп. 

 

По стените му римните язви

пият зверски мастилена кръв. 

Не намират местенце и шансове 

от разумния свят, да ги спрат. 

 

Със студа в точката на кипене - 

гибел става и твоя рефрен. 

И ужасно прощално е в мене

всеки допир на новия ден,

 

дето устремно бяло наднича

през пролука, за да ме спаси... 

аз съм само от Болка обичан,

аз съм  само прощално красив. 

 

Сбогом, моя Любов Неродена! - 

на един уморен кръстопът.

Сили нямам... Без сили поемам... 

да живея, аз... мъртъв в света...

 

dani21 

***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ирка, Юри, благодаря ви. И от името на другия автор също!
  • Не обичам болките, но тук ми харесаха! 😘
  • Много добро напасване на вибрациите ви.
    Отделно, че си падам по килийно сивия ад и разноликостта на вертепите.
  • Дени, благодаря за откровението! Повярвай, трудно се обрисува в стих Обречеността в Отчаяние, когато сърцето ти пее пеперудено всъщност🙊
    Вярвам ти, Ники, благодаря!
  • Допълвате се чудесно!
    Браво Дани!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...