29.06.2020 г., 11:30

Прощално

797 5 13

ПРОЩАЛНО (DoubleD & dani21)

Няма място в сърцето ти черно!

Няма място за моя рефрен...

Гладна блудница бавно и скверно

обладава света ти студен.

 

От очите си червеи ръси

и прегръща те с мъртви ръце.

С устни дърпа косите ти къси,

а потта ти попива с лице.

 

От кафето ти шумно отпива

и превръща го в кално петно,

с дъх на плесен плътта ти пропива,

настанена в удобно кресло.

 

Изтъняла, душата ти вие,

като малко, ранено вълче

и зловонно в агония гние,

потреперва с крилца на врабче...

 

Там, в сърцето ти - тясна двуколка,

няма място за моя рефрен.

Жадна блудница с името Болка

обитава света ти студен...

 

DoubleD 

***

 

Нямам сили дори и да крия - 

потопено, сърцето си в лед.

Бродя денем из тъмна килия - 

мрачносив от покруси вертеп. 

 

По стените му римните язви

пият зверски мастилена кръв. 

Не намират местенце и шансове 

от разумния свят, да ги спрат. 

 

Със студа в точката на кипене - 

гибел става и твоя рефрен. 

И ужасно прощално е в мене

всеки допир на новия ден,

 

дето устремно бяло наднича

през пролука, за да ме спаси... 

аз съм само от Болка обичан,

аз съм  само прощално красив. 

 

Сбогом, моя Любов Неродена! - 

на един уморен кръстопът.

Сили нямам... Без сили поемам... 

да живея, аз... мъртъв в света...

 

dani21 

***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирка, Юри, благодаря ви. И от името на другия автор също!
  • Не обичам болките, но тук ми харесаха! 😘
  • Много добро напасване на вибрациите ви.
    Отделно, че си падам по килийно сивия ад и разноликостта на вертепите.
  • Дени, благодаря за откровението! Повярвай, трудно се обрисува в стих Обречеността в Отчаяние, когато сърцето ти пее пеперудено всъщност🙊
    Вярвам ти, Ники, благодаря!
  • Допълвате се чудесно!
    Браво Дани!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....