Jun 29, 2020, 11:30 AM

Прощално

  Poetry » Love, Other
801 5 13

ПРОЩАЛНО (DoubleD & dani21)

Няма място в сърцето ти черно!

Няма място за моя рефрен...

Гладна блудница бавно и скверно

обладава света ти студен.

 

От очите си червеи ръси

и прегръща те с мъртви ръце.

С устни дърпа косите ти къси,

а потта ти попива с лице.

 

От кафето ти шумно отпива

и превръща го в кално петно,

с дъх на плесен плътта ти пропива,

настанена в удобно кресло.

 

Изтъняла, душата ти вие,

като малко, ранено вълче

и зловонно в агония гние,

потреперва с крилца на врабче...

 

Там, в сърцето ти - тясна двуколка,

няма място за моя рефрен.

Жадна блудница с името Болка

обитава света ти студен...

 

DoubleD 

***

 

Нямам сили дори и да крия - 

потопено, сърцето си в лед.

Бродя денем из тъмна килия - 

мрачносив от покруси вертеп. 

 

По стените му римните язви

пият зверски мастилена кръв. 

Не намират местенце и шансове 

от разумния свят, да ги спрат. 

 

Със студа в точката на кипене - 

гибел става и твоя рефрен. 

И ужасно прощално е в мене

всеки допир на новия ден,

 

дето устремно бяло наднича

през пролука, за да ме спаси... 

аз съм само от Болка обичан,

аз съм  само прощално красив. 

 

Сбогом, моя Любов Неродена! - 

на един уморен кръстопът.

Сили нямам... Без сили поемам... 

да живея, аз... мъртъв в света...

 

dani21 

***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ирка, Юри, благодаря ви. И от името на другия автор също!
  • Не обичам болките, но тук ми харесаха! 😘
  • Много добро напасване на вибрациите ви.
    Отделно, че си падам по килийно сивия ад и разноликостта на вертепите.
  • Дени, благодаря за откровението! Повярвай, трудно се обрисува в стих Обречеността в Отчаяние, когато сърцето ти пее пеперудено всъщност🙊
    Вярвам ти, Ники, благодаря!
  • Допълвате се чудесно!
    Браво Дани!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...