17 июн. 2012 г., 18:38

Прощавам ви...

5.9K 12 18

Прощавам ви за всичко, господа.

За хубавата просешка тояга.

За дрипавата просешка торба,

която някой сръчно ми надяна.


Прощавам ви за нощите без сън -

нали очите гладни не заспиват.

Прощавам ви за хаоса навън,

където ни насилват и убиват.


Прощавам ви за тия, дето с вик

политат от високите етажи -

от бедността спасили се след миг,

размазвайки се долу на паважа.

 

Прощавам ви за скъпите коли.

И за откраднатите милиони.

За пищните ви мраморни дворци.

Дори

за наглостта

да сте спокойни.


От името на вашия народ -

одрипавял и гладен - ви прощавам.

Ала дали ще ви прости и Бог?

Съмнявам се.

Ужасно се съмнявам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силна и будна съвест! Поздрав за достойната позиция!
  • Една брутална истина представена по цивилизован начин.Преклон с огромно уважение пред Вас Гълъбина.
  • Браво, Гълъбина! Радвам се, че те познавам, па макар и бегло!
  • Не заслужаваха да бъдем техният народ.
  • Стихотворението наистина е много силно и въздействащо. Колкото до злоупотребата на Никола Статков... Не знам какво да кажа, чак не ми се вярва да го е направил. Чела съм негови разкази и много ми харесват. Ще е жалко, ако наистина си приписва заслугите за това произведение. Който и да е истинския автор, все пак има моите поздравления.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...