Прощавам ви за всичко, господа.
За хубавата просешка тояга.
За дрипавата просешка торба,
която някой сръчно ми надяна.
Прощавам ви за нощите без сън -
нали очите гладни не заспиват.
Прощавам ви за хаоса навън,
където ни насилват и убиват.
Прощавам ви за тия, дето с вик
политат от високите етажи -
от бедността спасили се след миг,
размазвайки се долу на паважа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up