Прощавам ви за всичко, господа.
За хубавата просешка тояга.
За дрипавата просешка торба,
която някой сръчно ми надяна.
Прощавам ви за нощите без сън -
нали очите гладни не заспиват.
Прощавам ви за хаоса навън,
където ни насилват и убиват.
Прощавам ви за тия, дето с вик
политат от високите етажи -
от бедността спасили се след миг,
размазвайки се долу на паважа. ...