Прощаване

2 сент. 2014 г., 12:45

Поэзия » Другая

635 0 8

Надморска вечер. Гларусов концерт.

Луната над морето злато плиска.

Не се вредих пред бара за куверт.

Но всъщност аз не съм се и натискал.

Не ми се гледат "мацета" - за фон,

ни гадни, кухоглави "супермени"

и келнери, застинали в поклон,

полуартисти, псевдоманекени...

Тогава накъде? Прекрасно знам,

че вече ме насъсква самотата.

Човек не е роден да хълца сам,

когато е изключен от играта.

Оттук, от кея, виждам оня нос,

където бях през лятото със... Стига!

Към спомените вече няма мост!

И котва няма. Няма и верига.

Достатъчно! Влудяващият бряг

ми шепне нещо, с нещо ме погалва.

Но аз не искам на изпроводяк

пак стари пепелища да разпалвам!

Довиждане, море! Ти - мой протест,

и болка, и присъда, и награда!

Откак се помня, аз не знам до днес

към мене да си имало пощада...

Но аз те искам. Винаги. До гроб!

И винаги към тебе ще се връщам!

Приемам да съм твой покорен роб,

щом твойта власт над мен е вездесъща!