Прощаване
Надморска вечер. Гларусов концерт.
Луната над морето злато плиска.
Не се вредих пред бара за куверт.
Но всъщност аз не съм се и натискал.
Не ми се гледат "мацета" - за фон,
ни гадни, кухоглави "супермени"
и келнери, застинали в поклон,
полуартисти, псевдоманекени...
Тогава накъде? Прекрасно знам,
че вече ме насъсква самотата.
Човек не е роден да хълца сам,
когато е изключен от играта.
Оттук, от кея, виждам оня нос,
където бях през лятото със... Стига!
Към спомените вече няма мост!
И котва няма. Няма и верига.
Достатъчно! Влудяващият бряг
ми шепне нещо, с нещо ме погалва.
Но аз не искам на изпроводяк
пак стари пепелища да разпалвам!
Довиждане, море! Ти - мой протест,
и болка, и присъда, и награда!
Откак се помня, аз не знам до днес
към мене да си имало пощада...
Но аз те искам. Винаги. До гроб!
И винаги към тебе ще се връщам!
Приемам да съм твой покорен роб,
щом твойта власт над мен е вездесъща!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
