9 апр. 2009 г., 21:26

Прощаване

1K 0 0

Прощаване

Аз заминавам -
оставаш сама,
да поддържаш огъня
на нашата топлина...
но усмихни се ти,
от разделния ден
мост ще се строи -
между теб и мен!
Ще строим мост -
здрав мост,
от надежда и вяра,
че утре ще бъде...
Нашите ръце
с нежност творят сърце,
в което да диша
на нашата вяра живота!
Ако няма надежда,
ако няма любов -
ще прекрачим ли прага
на живота си нов?
Ще строим мост,
разбираш ме, нали?
Погледни ме в очите,
в моите мъжки очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитьр Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...