9.04.2009 г., 21:26

Прощаване

1K 0 0

Прощаване

Аз заминавам -
оставаш сама,
да поддържаш огъня
на нашата топлина...
но усмихни се ти,
от разделния ден
мост ще се строи -
между теб и мен!
Ще строим мост -
здрав мост,
от надежда и вяра,
че утре ще бъде...
Нашите ръце
с нежност творят сърце,
в което да диша
на нашата вяра живота!
Ако няма надежда,
ако няма любов -
ще прекрачим ли прага
на живота си нов?
Ще строим мост,
разбираш ме, нали?
Погледни ме в очите,
в моите мъжки очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитьр Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...