Някой ден света ще се пита
кой човек стиха е сътворил.
Твойта красота ще се издига,
вече с моя грях се примирил.

Но мен, дори да ме забравят,
аз в теб живота си ще влея,
дори и в гроба да ме полагат,
пак за тебе песен аз ще пея.

Че ти живота за мен си бил,
дори след като без тебе бях
и само спомена, който ме убил
превърна се в мой грях.

Твърде голяма обичта ми бе
и грешките със замах прости.
Затова със стенещото ми сърце
ти с гроба ми ме забрави.

И нека света те визхвалява
за това, какъв си бил преди,
но никой тъй не те познава,
както моите сълзи.

Простено ти е, ти ме забрави
но само моя стих за теб помни!