15.08.2007 г., 11:33

Простено ти е,но едно помни

841 0 0

Някой ден света ще се пита
кой човек стиха е сътворил.
Твойта красота ще се издига,
вече с моя грях се примирил.


Но мен, дори да ме забравят,
аз в теб живота си ще влея,
дори и в гроба да ме полагат,
пак за тебе песен аз ще пея.


Че ти живота за мен си бил,
дори след като без тебе бях
и само спомена, който ме убил
превърна се в мой грях.


Твърде голяма обичта ми бе
и грешките със замах прости.
Затова със стенещото ми сърце
ти с гроба ми ме забрави.


И нека света те визхвалява
за това, какъв си бил преди,
но никой тъй не те познава,
както моите сълзи.


Простено ти е, ти ме забрави
но само моя стих за теб помни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...