9 мар. 2007 г., 15:12

Прости

790 0 3

Не мога да заспя тази нощ. Въртя се, а мисълта ме реже, като с нож. Искам всичко да забравя, но първо трябва да се поправя. Не разбирам грешката си, но искам прошката ти. Стене всеки атом в мен за миг отново с теб. Не ме мъчи така, а ми подай ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хех, благодаря ви. Валери, да ти кажа точно тук според мен героинята не знае къде е сбъркала, а иска прошка ... не може така хаха
  • Много хубав стих, София!!! Поздрави!!!
  • Тука вече има позиция
    и героинята ти е на прав път...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...