Mar 9, 2007, 3:12 PM

Прости 

  Poetry
630 0 3

Не мога да заспя тази нощ.
Въртя се, а мисълта ме реже, като с нож.
Искам всичко да забравя,
но първо трябва да се поправя.
Не разбирам грешката си,
но искам прошката ти.
Стене всеки атом в мен
за миг отново с теб.
Не ме мъчи така,
а ми подай ръка.

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хех, благодаря ви. Валери, да ти кажа точно тук според мен героинята не знае къде е сбъркала, а иска прошка ... не може така хаха
  • Много хубав стих, София!!! Поздрави!!!
  • Тука вече има позиция
    и героинята ти е на прав път...
Random works
: ??:??