9.03.2007 г., 15:12 ч.

Прости 

  Поезия
623 0 3

Не мога да заспя тази нощ.
Въртя се, а мисълта ме реже, като с нож.
Искам всичко да забравя,
но първо трябва да се поправя.
Не разбирам грешката си,
но искам прошката ти.
Стене всеки атом в мен
за миг отново с теб.
Не ме мъчи така,
а ми подай ръка.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хех, благодаря ви. Валери, да ти кажа точно тук според мен героинята не знае къде е сбъркала, а иска прошка ... не може така хаха
  • Много хубав стих, София!!! Поздрави!!!
  • Тука вече има позиция
    и героинята ти е на прав път...
Предложения
: ??:??