9 mar 2007, 15:12

Прости

Poesía

789 0 3

Не мога да заспя тази нощ. Въртя се, а мисълта ме реже, като с нож. Искам всичко да забравя, но първо трябва да се поправя. Не разбирам грешката си, но искам прошката ти. Стене всеки атом в мен за миг отново с теб. Не ме мъчи така, а ми подай ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SKY (София Русева)

Хех, благодаря ви. Валери, да ти кажа точно тук според мен героинята не знае къде е сбъркала, а иска прошка ... не може така хаха

2007-03-09T19:46:41+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, София!!! Поздрави!!!

2007-03-09T19:17:39+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Тука вече има позиция
и героинята ти е на прав път...

2007-03-09T15:46:08+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0