Прости ми!

Моля те...

Прости ми!

Прости за грешките,

за дните,

в които нямах време

да прогледна и да видя...

Да усетя и да ме усетят.

За онези, сладките моменти,

които с лют пипер поръсих.

Могат ли да ми простят

и нощите, в които не видях луната.

Забравих... да Благодаря.

Дали ще ми простят цветята,

даряващи ни с аромат...

Бързах и изпуснах много...

Пропуснах да се насладя...

Научих се...

всичко и на всеки да прощавам.

Простих и на себе си дори.

Не искам вече да пропускам.

Обичам да Живея.

Обичам като птица да се рея...

Обичам малките, големите Деца...