Прости ми!
Моля те...
Прости ми!
Прости за грешките,
за дните,
в които нямах време
да прогледна и да видя...
Да усетя и да ме усетят.
За онези, сладките моменти,
които с лют пипер поръсих.
Могат ли да ми простят
и нощите, в които не видях луната.
Забравих... да Благодаря.
Дали ще ми простят цветята,
даряващи ни с аромат...
Бързах и изпуснах много...
Пропуснах да се насладя...
Научих се...
всичко и на всеки да прощавам.
Простих и на себе си дори.
Не искам вече да пропускам.
Обичам да Живея.
Обичам като птица да се рея...
Обичам малките, големите Деца...
© Таня Всички права запазени