22 июл. 2015 г., 10:15

Прости

580 0 2

 

 

 

                    Прости

 

           Пропиляхме се.

                 Къде остана

           обичта на детските

                 мечти?

            Малка, смешна,

                силна, неразбрана

            скри се някъде тя.

                В ъгъла се скри.

             А великите закони

                на  Живота

              мамиха ни

                  в ловките игри.

               Не ни срещай,

                  мъничка, сирота -

                плаха и красива,

                  ти прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трудно е да простиш на изгубилия радостта на общите детски спомени. На мен понякога не ми е възможно. Ето, отново ме грабна твоето стихотворение. Сърдечни поздрави, Вили!
  • Кратко носталгично стихотворение, което ме върна към отминали, но скъпи мигове!Поздравление и бодър ден!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...