22.07.2015 г., 10:15 ч.

Прости 

  Поезия » Друга
424 0 2

 

 

 

                    Прости

 

           Пропиляхме се.

                 Къде остана

           обичта на детските

                 мечти?

            Малка, смешна,

                силна, неразбрана

            скри се някъде тя.

                В ъгъла се скри.

             А великите закони

                на  Живота

              мамиха ни

                  в ловките игри.

               Не ни срещай,

                  мъничка, сирота -

                плаха и красива,

                  ти прости!

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно е да простиш на изгубилия радостта на общите детски спомени. На мен понякога не ми е възможно. Ето, отново ме грабна твоето стихотворение. Сърдечни поздрави, Вили!
  • Кратко носталгично стихотворение, което ме върна към отминали, но скъпи мигове!Поздравление и бодър ден!
Предложения
: ??:??