22.07.2015 г., 10:15

Прости

575 0 2

 

 

 

                    Прости

 

           Пропиляхме се.

                 Къде остана

           обичта на детските

                 мечти?

            Малка, смешна,

                силна, неразбрана

            скри се някъде тя.

                В ъгъла се скри.

             А великите закони

                на  Живота

              мамиха ни

                  в ловките игри.

               Не ни срещай,

                  мъничка, сирота -

                плаха и красива,

                  ти прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трудно е да простиш на изгубилия радостта на общите детски спомени. На мен понякога не ми е възможно. Ето, отново ме грабна твоето стихотворение. Сърдечни поздрави, Вили!
  • Кратко носталгично стихотворение, което ме върна към отминали, но скъпи мигове!Поздравление и бодър ден!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...