***
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих
от спомен за премръзнали кокичета
в онази зима, толкова далечна -
галактика от друго измерение...
Като секунда мина цяла вечност
от непростимо до разпятие смирение.
Пристъпих в грях, раздрана от копнежи
за полет, за ръце и топлина, ...