May 23, 2017, 2:17 PM

Прости...

  Poetry » Love
562 0 1

***
Р.Чакърова 

 

ПРОСТИ ... Налага се да можеш... 
Прости, че позволих си да обичам 
и будната си съвест разтревожих 
от спомен за премръзнали кокичета 
в онази зима, толкова далечна -
галактика от друго измерение... 
Като секунда мина цяла вечност
от непростимо до разпятие смирение. 
Пристъпих в грях, раздрана от копнежи 
за полет, за ръце и топлина, 
за сбъдване, целувки и за нежност, 
за бягство от сълзи и самота. 
Отдадох се на нечии прегръдки -
във стих, насън, в пропукана мечта...
Усетих се събудена и тръпнеща 
от пориви и страсти на жена, 
която знае как гори се в огън 
и как се плаща скъпо за това... 
Прости... Налага се да можеш... 
За да спасиш от болка Любовта...

 

Лондон, 23/05/2015 ' 12:24 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...