imperfect (Яна)
274 2097
28 мая 2013 г., 20:01

Прости ми 

  Поэзия » Любовная
891 1 11


Прости ми

 

 

 

Прости ми, че не вярвам в любовта.

Отдавна не робувам на измами.

Била съм и съпруга, и жена,

осъдена да ближе чужди рани.

Обичала съм силно неведнъж,

и (както му е писано) – по много.

Обичах сляпо всеки следващ мъж,

раздавах се до край, до изнемога.

И ни веднъж не чух: „Благодаря,

затуй, че ме загръщаш в обичта си.”

Потропах на заключена врата

и тръгнах си с въздишка по-нещастна.

Преборих се и с чуждите жени,

и грешната им хубост синеока.

Съдбата знае как да нарани,

съдбата знае как да е жестока.

Ще тръгна, щом целуне ме нощта,

разплитайки горещите ни длани.

Прости ми, че не вярвам в любовта.

Отдавна не робувам на измами.

 

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??