Прости ми
Прости ми
Прости ми, че не вярвам в любовта.
Отдавна не робувам на измами.
Била съм и съпруга, и жена,
осъдена да ближе чужди рани.
Обичала съм силно неведнъж,
и (както му е писано) – по много.
Обичах сляпо всеки следващ мъж,
раздавах се до край, до изнемога.
И ни веднъж не чух: „Благодаря,
затуй, че ме загръщаш в обичта си.”
Потропах на заключена врата
и тръгнах си с въздишка по-нещастна.
Преборих се и с чуждите жени,
и грешната им хубост синеока.
Съдбата знае как да нарани,
съдбата знае как да е жестока.
Ще тръгна, щом целуне ме нощта,
разплитайки горещите ни длани.
Прости ми, че не вярвам в любовта.
Отдавна не робувам на измами.
© Яна All rights reserved.
