imperfect (Яна)
274 2097
28.05.2013 г., 20:01 ч.

Прости ми 

  Поезия » Любовна
889 1 11


Прости ми

 

 

 

Прости ми, че не вярвам в любовта.

Отдавна не робувам на измами.

Била съм и съпруга, и жена,

осъдена да ближе чужди рани.

Обичала съм силно неведнъж,

и (както му е писано) – по много.

Обичах сляпо всеки следващ мъж,

раздавах се до край, до изнемога.

И ни веднъж не чух: „Благодаря,

затуй, че ме загръщаш в обичта си.”

Потропах на заключена врата

и тръгнах си с въздишка по-нещастна.

Преборих се и с чуждите жени,

и грешната им хубост синеока.

Съдбата знае как да нарани,

съдбата знае как да е жестока.

Ще тръгна, щом целуне ме нощта,

разплитайки горещите ни длани.

Прости ми, че не вярвам в любовта.

Отдавна не робувам на измами.

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??