Прости ми!
Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан,
проклет да съм във този ден.
„Дрогиран“ бях, сега съм смазан.
Колко красива си до мен!!!
А в думите ми няма маска
и прошка търсейки сега,
докосвам те с очи и с ласка.
Кажи “Прощавам ти!“ в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
