Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан,
проклет да съм във този ден.
„Дрогиран“ бях, сега съм смазан.
Колко красива си до мен!!!
А в думите ми няма маска
и прошка търсейки сега,
докосвам те с очи и с ласка.
Кажи “Прощавам ти!“ в нощта.
© Данаил Таков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
