7 февр. 2008 г., 10:13

Прости ми!

2K 1 21
Прости ми, раздира ме мъка,
не мога да бъда добра.
Преболях страх и разлъка,
но платих висока цена.

Прости ми за днешните грешки,
мислите ме връщат все назад.
Целуваш ме, аз изстивам,
не отговарям със същата страст.

Прости ми, стъпках мечтите,
а преди се борих за тях.
Изкупление не са сълзите,
дори да са последният ни шанс.

Прости ми, днес съм различна,
нищо не остана от мен.
Предишният си отиде, взе я -
радостта от идващия ден.

Прости ми, очите си затварям,
лягам тихо, прегръщам пръстта.
Прости ми, без него залязвам,
не мога да живея така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Росен, Виолет, благодаря!
  • Прости ми, днес съм различна,
    нищо не остана от мен.
    Предишният си отиде, взе я -
    радостта от идващия ден.
    !!!!
    Познато...Поздравления за стиха! Така е една Любов, ни прави различни и много слепи и затворени към света.
  • Браво!!!
  • Мариолче, Валентина, благодаря много!
  • Прости ми, очите си затварям,
    лягам тихо, прегръщам пръстта.
    Прости ми, без него залязвам,
    не мога да живея така.
    Прекрасно е,много,много ми харесва!!!Поздрави Ванина

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...