Път един, а после два...
Ръка подаваш ми, но бягам...
Очите бавно губят сълза след сълза...
Спираш ме пред пропастта, но пак пропадам!
Тъмно е, студено е, пронизва тишина
И боли ме! Защо изгубих в тебе вяра?!
Мечтите ни проблясват там в далечина
И надеждa плахa в тях се отразява...
© Десислава Танева Все права защищены