Прости ми, че... отново те сънувам...
Прости ми как не мога да заспя...
С парчетата от болка... те рисувам...
В изгубена... и тъжна красота...
Прости ми, че отново те сънувам...
Прости ми, ако можеш ми прости...
Затворени, очите се преструват...
Че виждат те... във своите очи...
© Полина Костова Все права защищены
Обичащо и малко тъжно.
Прекрасно е. С обич.