Nov 20, 2007, 11:51 PM

Прости ми...

  Poetry » Love
851 1 2

                                           Прости ми, че... отново те сънувам...

                                           Прости ми как не мога да заспя...

                                           С парчетата от болка... те рисувам...

                                           В изгубена... и тъжна красота...

                                           Прости ми, че отново те сънувам...

                                           Прости ми, ако можеш ми прости...

                                           Затворени, очите се преструват...

                                           Че виждат те... във своите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...