26 февр. 2021 г., 08:04

Прости ми, Господи 

  Поэзия » Другая
234 2 6

 

Аз бях от твоите приятели,

които те посочиха със пръст

и от онези тънките ласкатели,

кото с думи ваеха ти дървен кръст.

 

Аз бях от сребрелюбците най - пръв

в редицата за тридесет монети.

Изцапах си, със Твойта свята кръв,

лицето, рамената, коленете.

 

И бях, да бях от майсторите дето

изплетоха Ти трънния венец.

Дори прободох Ти сърцето,

на хълма под голготений дъждец.

 

Аз бях най - подлият и алчният човек,

а Ти изрече:"Опростен бъди!".

И станах и от въздуха по - лек...

Осанна, Господи! Прости! Прости!

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги, Росица, Бояна, Георги, Албена!
  • Дълбоко проникна в мен този стих, Хари!... Благодаря ти за него! Бог да те благослови!
  • Харесах.
  • Хубаво стихотворение! Когато Юда, обладан от страста на сребролюбието предава Господ Иисус Христос с целувка (както и ние днес се предаваме едни други), виждайки последиците от злодеянието си се разкайва. Първосвещениците го посрещнали със жестокосърдечието на тези, които подстрекават друг да свърши мръсната работа. Юда не намерил сили да се покае пред Господ, и казват, че Бог свеждал клона на дървото, на който бил увиснал, до последно. Такава е Божията милост, но и желанието Му да се научим да сме негови приятели, а не само предатели.
  • Много истинско и силно! Всички сме грешни - към хора, към себе си, към света! Сила е да се поиска прошка!
  • Силно.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??