Прости ми, Господи
Аз бях от твоите приятели,
които те посочиха със пръст
и от онези тънките ласкатели,
кото с думи ваеха ти дървен кръст.
Аз бях от сребрелюбците най - пръв
в редицата за тридесет монети.
Изцапах си, със Твойта свята кръв,
лицето, рамената, коленете.
И бях, да бях от майсторите дето
изплетоха Ти трънния венец.
Дори прободох Ти сърцето,
на хълма под голготений дъждец.
Аз бях най - подлият и алчният човек,
а Ти изрече:"Опростен бъди!".
И станах и от въздуха по - лек...
Осанна, Господи! Прости! Прости!
© Хари Спасов All rights reserved.
