24 мая 2008 г., 23:43

Прости ми, майко!

1.2K 1 5
 

 

„В памет на МАМА"

Прости ми!

 

Смъртта

ми отне началото

и изгубих

в мене цялото.

Въпросите

обвиха врата ми.

Смразяващи,

спряха  дъха ми!

Нима можех

нещо да сторя,

ако имах

време и цяр.

Нима можех

смъртта

да преборя

и да се превърна

в неин господар?

Едва ли?!

Безмилостната

би оставила

заради молбите ми

косата си

и властта си

над нас да ни докаже!

В очите с болка

аз се взирах,

и молех я

да бъде благосклонна,

а тя

замахна рязко

и отне за миг

най-милото!

Сълзите ми

не спряха!

Нито молбите ми!

Ни клетвите,

изречени на глас!

Отне тя

най-скъпото,

отне

за час!

МАЙКО...

МАЙЧИЦЕ...

ПРОСТИ МИ!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...