Прости ми, Самота
Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота,
та ти си моята любима.
Какво бих правил през деня
и през нощта? Но теб те има!
Защото ти си, Самота,
на всеки път безкраен - пристан,
за всяка болка – билката,
на мида – перлено мънисто.
Не се срамувай, Самота,
отново пак да ме прегърнеш!
Очаквам те, ела сама,
душата моя да превържеш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
