Прости ми, Самота
Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота,
та ти си моята любима.
Какво бих правил през деня
и през нощта? Но теб те има!
Защото ти си, Самота,
на всеки път безкраен - пристан,
за всяка болка – билката,
на мида – перлено мънисто.
Не се срамувай, Самота,
отново пак да ме прегърнеш!
Очаквам те, ела сама,
душата моя да превържеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
