Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота,
та ти си моята любима.
Какво бих правил през деня
и през нощта? Но теб те има!
Защото ти си, Самота,
на всеки път безкраен - пристан,
за всяка болка – билката,
на мида – перлено мънисто. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация