Прости ми, татко
Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,
не стъпките ми, болките броиш.
Аз сам не вярвам в своето „геройство”,
не вярвам, че ще спре да ме боли.
Подаваш лъч надежда във съня ми,
а после ми размахваш гневно пръст.
Не искай да заровя в черни думи
света си и да го облея с кръв.
Не времето ни беше много малко,
куражът сякаш някъде се скри.
Говорехме си трудно, много рядко ...