zefpet (Илко Карайчев)
40 612
Nov 23, 2012, 11:00 AM

Прости ми, татко 

  Poetry » Other
779 0 3

Прости ми, татко

 

Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,

не стъпките ми, болките броиш.

Аз сам не вярвам в своето „геройство”,

не вярвам, че ще спре да ме боли.

 

Подаваш лъч надежда във съня ми,

а после ми размахваш гневно пръст.

Не искай да заровя в черни думи

света си и да го облея с кръв.

 

Не времето ни беше много малко,

куражът сякаш някъде се скри.

Говорехме си трудно, много рядко

и често поизбухвахме дори.

 

Сега си там и знам, че ме обичаш

и пазиш ме, и хокаш ме, без гняв.

Прости ми, татко, но на теб приличам –

дори като умирам, ще съм прав.

© Илко Карайчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??