zefpet (Илко Карайчев)
40 612
23 nov 2012, 11:00

Прости ми, татко 

  Poesía » Otra
780 0 3

Прости ми, татко

 

Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,

не стъпките ми, болките броиш.

Аз сам не вярвам в своето „геройство”,

не вярвам, че ще спре да ме боли.

 

Подаваш лъч надежда във съня ми,

а после ми размахваш гневно пръст.

Не искай да заровя в черни думи

света си и да го облея с кръв.

 

Не времето ни беше много малко,

куражът сякаш някъде се скри.

Говорехме си трудно, много рядко

и често поизбухвахме дори.

 

Сега си там и знам, че ме обичаш

и пазиш ме, и хокаш ме, без гняв.

Прости ми, татко, но на теб приличам –

дори като умирам, ще съм прав.

© Илко Карайчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??