2 мар. 2011 г., 21:41

Простичко

844 0 0

Простичко

(по Марина Июльская)

Аз не зная какви думи крие
бъдният ден.
Не вярвам на маргаритки и сънища - твърде много лъжи...
Искам само да знам
защо Нощта вечно е с мен,
защо троха от тъга
в джоба ми вечно стои.
Много излишни въпроси,
погледи, страсти...
Усмивките - маски,
за тези, що страдат...
Чувството, като пале,
се крие в съседните храсти...
Парченце изсъхнал салам -
за награда...
Нейде, зад ъгъла, май че ни има,
разделени от стара обида
и от нови сюжети...
Не ща им сюжетите...
С теб съм през Зимата,
а щом преживеем,
в очите ти Пролет ще свети!
Аз те обичам,
моя мила нежна приятелко!
На аналите прашни
хлебец няма да дам!
Аз не вярвам на думи...
Не съм и ласкател...
Просто своите устни
ще туря на твоята длан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...