Простичко

(по Марина Июльская)

Аз не зная какви думи крие
бъдният ден.
Не вярвам на маргаритки и сънища - твърде много лъжи...
Искам само да знам
защо Нощта вечно е с мен,
защо троха от тъга
в джоба ми вечно стои.
Много излишни въпроси,
погледи, страсти...
Усмивките - маски,
за тези, що страдат...
Чувството, като пале,
се крие в съседните храсти...
Парченце изсъхнал салам -
за награда...
Нейде, зад ъгъла, май че ни има,
разделени от стара обида
и от нови сюжети...
Не ща им сюжетите...
С теб съм през Зимата,
а щом преживеем,
в очите ти Пролет ще свети!
Аз те обичам,
моя мила нежна приятелко!
На аналите прашни
хлебец няма да дам!
Аз не вярвам на думи...
Не съм и ласкател...
Просто своите устни
ще туря на твоята длан!