Проститутката на Вилхелм (част І)
И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко.
Звездите!
Ама кой ли ги гледа тях...
А като малка си мислеше,
че това са светулки,
които показват пътя на някое изгубено зайче.
Колко се е лъгала.
Те просто си седят там,
самотни... точно като нея.
И всяка нощ тя беше там.
На ъгъла,
където се пресичаха денят и нощта,
гримът и красотата,
почтеността и пошлостта.
А едвам блещукащата лампа й правеше компания.
И в мислите, и в погледите,
в заниманията,
даже в отвратителната самота.
И чакаше...
И чакаше...
И чакаше...
А какво чакаше... и тя самата не знаеше...
Искаше й се просто някой да спре...
и вместо "Качвай се!"...
да й каже нещо мило,
нещо, което не бе чувала до сега...
Но това беше само в мечтите й,
а тя знаеше, че за такива като нея,
мечтите винаги ще си останат мечти...
И всяка нощ тя беше там.
А нощите вече бяха станали прекалено много...
... следва продължение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДиаНа Щерева Все права защищены
