Проститутката на Вилхелм (част І)
И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко.
Звездите!
Ама кой ли ги гледа тях...
А като малка си мислеше,
че това са светулки,
които показват пътя на някое изгубено зайче.
Колко се е лъгала.
Те просто си седят там,
самотни... точно като нея.
И всяка нощ тя беше там.
На ъгъла,
където се пресичаха денят и нощта,
гримът и красотата,
почтеността и пошлостта.
А едвам блещукащата лампа й правеше компания.
И в мислите, и в погледите,
в заниманията,
даже в отвратителната самота.
И чакаше...
И чакаше...
И чакаше...
А какво чакаше... и тя самата не знаеше...
Искаше й се просто някой да спре...
и вместо "Качвай се!"...
да й каже нещо мило,
нещо, което не бе чувала до сега...
Но това беше само в мечтите й,
а тя знаеше, че за такива като нея,
мечтите винаги ще си останат мечти...
И всяка нощ тя беше там.
А нощите вече бяха станали прекалено много...
... следва продължение...
© ДиаНа Щерева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз просто нямам думи!Невероятно е!
-
Мерси за положителните думи..да,на 15 съм колкото и да е странно.. ..и междудругото честит празник на всички дечица..
пп.А за категориите и подкатегориите не съм сигурна,защото не съм запозната със стиловете много много..пиша единствено за мое удоволствие,тоест кактото ми дойде от горе.. -
Миличка, предлагам ти да го сложиш в другата категория!
-
Диана, наистина ли си на 15?!
Не мога да повярвам, че някой на тази крехка възраст може да напише нещо толкова зряло и красиво.
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
