1.06.2008 г., 0:01 ч.

Проститутката на Вилхелм (част І) 

  Поезия
616 0 4

И всяка нощ тя беше там.

На улицата.

На ъгъла.

Под лампата.

И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко.

Звездите!

Ама кой ли ги гледа тях...

А като малка си мислеше,

че това са светулки,

които показват пътя на някое изгубено зайче.

Колко се е лъгала.

Те просто си седят там,

самотни... точно като нея.

И всяка нощ тя беше там.

На ъгъла,

където се пресичаха денят и нощта,

гримът и красотата,

почтеността и пошлостта.

А едвам блещукащата лампа й правеше компания.

И в мислите, и в погледите,

в заниманията,

даже в отвратителната самота.

И чакаше...

И чакаше...

И чакаше...

А какво чакаше... и тя самата не знаеше...

Искаше й се просто някой да спре...

и вместо "Качвай се!"...

да й каже нещо мило,

нещо, което не бе чувала до сега...

Но това беше само в мечтите й,

а тя знаеше, че за такива като нея,

мечтите винаги ще си останат мечти...

И всяка нощ тя беше там.

А нощите вече бяха станали прекалено много...

 

... следва продължение...

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз просто нямам думи!Невероятно е!
  • Мерси за положителните думи..да,на 15 съм колкото и да е странно.. ..и междудругото честит празник на всички дечица..
    пп.А за категориите и подкатегориите не съм сигурна,защото не съм запозната със стиловете много много..пиша единствено за мое удоволствие,тоест кактото ми дойде от горе..
  • Миличка, предлагам ти да го сложиш в другата категория!
  • Диана, наистина ли си на 15?!
    Не мога да повярвам, че някой на тази крехка възраст може да напише нещо толкова зряло и красиво.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??