31 мар. 2010 г., 23:22

Просто човек

1.1K 0 2

Просто човек

 

Сега, когато ме е страх само от страха,

ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.

И, пълзейки, ще достигна до върха,

оставяйки света в краката ми да стене.

 

Докосвайки звездата на познанието,

разбрах всичко и се научих да мразя,

но оставам със съзнанието,

че любовта в сърцето вечно ще пазя!

 

Силна съм, не е ли достатъчно?

Да живея сама през този век?

Не мога, не е и загадъчно,

защото аз съм просто човек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Злори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...