31 мар. 2010 г., 23:22

Просто човек

1.1K 0 2

Просто човек

 

Сега, когато ме е страх само от страха,

ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.

И, пълзейки, ще достигна до върха,

оставяйки света в краката ми да стене.

 

Докосвайки звездата на познанието,

разбрах всичко и се научих да мразя,

но оставам със съзнанието,

че любовта в сърцето вечно ще пазя!

 

Силна съм, не е ли достатъчно?

Да живея сама през този век?

Не мога, не е и загадъчно,

защото аз съм просто човек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Злори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....