Просто човек
Сега, когато ме е страх само от страха,
ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.
И, пълзейки, ще достигна до върха,
оставяйки света в краката ми да стене.
Докосвайки звездата на познанието,
разбрах всичко и се научих да мразя,
но оставам със съзнанието,
че любовта в сърцето вечно ще пазя!
Силна съм, не е ли достатъчно?
Да живея сама през този век?
Не мога, не е и загадъчно,
защото аз съм просто човек!
© Злори All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
