31.03.2010 г., 23:22

Просто човек

1.1K 0 2

Просто човек

 

Сега, когато ме е страх само от страха,

ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.

И, пълзейки, ще достигна до върха,

оставяйки света в краката ми да стене.

 

Докосвайки звездата на познанието,

разбрах всичко и се научих да мразя,

но оставам със съзнанието,

че любовта в сърцето вечно ще пазя!

 

Силна съм, не е ли достатъчно?

Да живея сама през този век?

Не мога, не е и загадъчно,

защото аз съм просто човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Злори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...