31.03.2010 г., 23:22

Просто човек

1.1K 0 2

Просто човек

 

Сега, когато ме е страх само от страха,

ще погледна в бездната, преди тя да погледне във мене.

И, пълзейки, ще достигна до върха,

оставяйки света в краката ми да стене.

 

Докосвайки звездата на познанието,

разбрах всичко и се научих да мразя,

но оставам със съзнанието,

че любовта в сърцето вечно ще пазя!

 

Силна съм, не е ли достатъчно?

Да живея сама през този век?

Не мога, не е и загадъчно,

защото аз съм просто човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Злори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...