21 янв. 2017 г., 16:11  

Просто човек

573 2 11

Не съм поета на замята

и името ми не блести.

Не съм единствен във полята,

жадуващ нощните звезди.

 

Аз просто съм човек и който

оставя нещо след смъртта.

Че моето си е и твойто,

И чиста ми е съвестта.

 

Голяма диря не оставям,

а само неподправен стих.

Началото на път поставям,

по който тръгвам плах и тих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Лили, за комплименти! Бъди!
    Поздрави от мен!
  • Скъпи Ники! Благодаря за стихотворението и че те има...

    Не съм единствен във полята,
    жадуващ нощните звезди.
    ...
    а само неподправен стих.
    ...
    по който тръгвам плах и тих."
  • Благодаря, Приятели, за посещението и за оценките! Радвам се, че харесвате!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много хубаво стихотворение! Да
  • Бъди човек! Успехи и поздрав от Мен.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....