Душа самотна спомени прелиства...
Във тъмното на свещ една!?
В самотност мислите изпратил!
Да търси чиста правдина.
Душа... Във тъмното тъгува!?
Сърце отчаяно копнее за любов...
Мечтата има дарбата да ражда спомени!
За времето на младост дива.
Но въпреки това потъваш в самота.
Дали във младост...! Били сме щастливи?
Или просто е било игра?
Дарявали сме фалш... На себе си,
в играта самота.
Пространство, празнина, тъга и слава...
Измислица за любовта.
А вечното, неизменното което в тебе
страда... Оставяш го да тъне в самота.
© Ангел Все права защищены