Просто диалог в чата
/ Всяка прилика с истински лица и
събития не е никак случайна.
Взето е съгласие и от двете страни
за публикуването на този текст. /
Лятна вечер, компютър, тишина,
задълбочено нещо мое си чета.
В миг сигнал светна на екрана
за разговор във чата бе покана.
Започна се един бърз диалог,
безсмислен, без замисъл дълбок.
Ала учудващо бе и за мен дори,
че разговора ни протече в рими.
Е вярно всеки своето говореше
и никой с никого не спореше.
Интересното бе това, да доловя
как някой друг римува на шега.
-Здравей ,защо не спиш в нощта
желаеш ли връзка не ангажираща?
-О не,омъжена и сериозна съм жена.
На възраст съм и не плувам в таз вода.
-Каква ти възраст, дори не е средата,
та ти сега си във разцвета на живота.
-Веднъж цъфтя и бързо прецъфтявам
но траен аромат след себе си оставам.
-Не е така, ти пак цъфтиш със летните цветя.
Кажи ми как да променя страстта в теб сега.
-Не няма смисъл,времето си с мен ти губиш
Прекрасен е мъжа ми,в двубоя с него ще загубиш.
-Ти си ангел във нощта… ти си изгаряща звезда.
Ти си пепел във страстта и неустоимата жена.
-Да може и това да е така,но само в нечия мечта.
Живея аз в реалността, по своя път отъпкан си вървя.
-Ти в душата ми проникна… сърцето ми докосна в нощта.
Ръцете ми треперят като жица... устните говорят за страстта.
-Това не съм направила,но думите ти поразиха ме направо
Пишеш прекрасно и хубави неща,какъв поет си само, браво.
-Аз докоснах те във мрака… усетих нежност, топлина.
Усетих нечия възбуда… усетих чувство в нечия душа.
-О направо съм потресена, така познат ми е този стил.
От думите ти съм унесена, ти с мен някъде да не си бил?
-Усетих чувства, свян и сладост.
Усетих нечия духовна радост.
Усетих аз несподелената любов...
жадувана отдавна за покров.
-Дали не криеш нещо ти,
я по добре се покажи.
Ако сега окажеш се познат
какъв ще бъдеш, дай ми знак.
-Не мисля, че се познаваме с теб,
не мисля, че и брали сме букет.
Но бродили сме в цъфналата ръж
и там срещали сме се не веднъж.
- Аз в цъфналата ръж не ходя
и всъщност никъде не бродя.
Стоя си винаги до своя мъж
само той ми е и в пек, и в дъжд.
-Я помисли за мен сега в нощта.
И не искай от мен дъжд или мъгла.
Защото слънцето във себе си тая,
и страстно пазя своята свобода
-Свобода-какво ли означава
Дали това е някакво добро?
Примамливо тя те пленява,
но сам си, сам в едно легло.
-Но аз желая те, неустоима.
Желая те като утрешна роса.
Желая те като светъл лъч в небето,
докоснал ме във вечността.
-А аз живея като във театър,
комедия и драма във сезон.
Излиза буря, слънце, нежен вятър,
но никога не е самотен моя дом.
Разбра мъжа че няма да получи
това което търсеше в тази нощ.
Но разговора във него отключи
копнеж за писане, със пълна мощ.
Сега говорим си като приятели,
със смях припомняме си вечерта.
Че вече той е от поетите-ваятели,
а аз пак пиша нещо във нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Не бях го чела!
